Канадското архитектурно студио „Provencher Roy“ е създало „Darwin Bridges“ - извит двоен мост на остров Nuns' Island край Монреал, изграден от бетон, в чиято смес е използвано рециклирано стъкло. Структурата замества набор от двулентови мостове, построени през 60-те години на миналия век, за да обслужват разрастващата се крайградска общност и да я свържат с магистралната система. Оригиналните съоръжения обаче са излезли от строя и местното архитектурно студио е било натоварено със задачата да ги преработи.



„Provencher Roy“ разработват концепция за извита форма, която да е удобна както за автомобилния трафик, така и за пешеходния достъп в „раменете“ и под тях. Ръководителят на проекта, Жак Русо е коментирал за „Dezeen“, че екипът е работил в „парадоксален контекст на 60-те години на миналия век, по иновативен градски проект за подобряване на потребителското изживяване“, като същевременно са се борили с формалните градски процедури, необходими за автомобилния транспорт. Извитите мостове имат арки по дължината си и са изградени с помощта на бетонов агрегат, излят на място, с "по-малко суров цвят" от традиционния бетон.



Рециклираното стъкло, превърнато в смлян стъклен поцолан (GGP), съставлява около 10 % от сместа. Според студиото, това едновременно намалява общите емисии на C02, необходими за изграждането на моста, и създава "укрепване на механичните свойства на бетона". Това укрепване се дължи на начина, по който циментът в агрегата реагира с GGP, образувайки калциев силициев хидрат. В сместа са вложени над 40 000 кг стъкло, което се равнява на около 70 000 бутилки вино, а експертите обясняват, че когато се вкара в бетона, GGP намалява пропускливостта и увеличава трайността на съоръжението. Този метод е одобрен от Американското дружество за изпитване и материали (ASTM). Армировките от неръждаема стомана подсилват здравината на моста. Освен здравината на цимента, от студиото заявиха, че сместа може да помогне и за устойчивостта на материала на суровите климатични условия в Монреал - животът на моста е оценен на 125 години.



Архитектите се фокусират и върху достъпа до пешеходната алея, която се вие под мостовете. Медианата, която минава покрай магистралата, е разширена, което придава на съоръжението форма, наподобяваща лък. Между конструкциите на мостовете студиото създава подпорна стена, която е облицована с растения, за да създаде пространство, което описва като "успокояваща тайна градина". Бетонът по външните повърхности е стилизиран, отпечатан с полукръгове и стъбла на цветя. Включени са LED светлини, за да се създаде по-безопасна среда за ходене.